Всяко дете има всички права на възрастните и като всеки друг български гражданин то има право да получава информация. То има право да прави това, независимо от своите особености - раса, пол, възраст, цвят на кожата, имотно състояние, здравословно положение, социално положение. Никой няма право да забранява на децата да ползват информация, само защото те са бедни, болни или имат други проблеми. Всички тези негови права са гарантирани от Конституцията на Република България и никой няма право да ги нарушава. Това важи и за случаите, когато децата ползват световната компютърна мрежа Интернет.
          Световната компютърна мрежа - Интернет, е ново и значително постижение на човечеството. В нея са въплътени последните постижения на науката и технологиите.Чрез нея всички хора от всички краища на света могат да се свързват свободно и да обменят информация, да се опознават.

Рисунка: Мартин Иванов, 12 г., 118. СОУ, София

Това означава, че Интернет е изключително демократична мрежа, която преодолява бариерите за комуникиране между хората. При тази мрежа няма господари и подчинени, всички са равнопоставени при общуването си. Никой не може да налага своята воля на другите и да заповядва или да забранява каквото и да било. Интернет е голямо постижение на човешката мисъл и на социалното развитие.
          Наред със своите безспорни предимства Интернет поставя и много проблеми. Свободата, която той предоставя за обмяна на информация, не винаги се ползва от хората с добри намерения. Някои недобросъвестни лица могат да използват за свои егоистични цели наивността и неопитността на другите, за да осъществят своите престъпни цели.
          Най-често жертва на тези недобросъвестни хора стават децата. Водени от голямото желание и любопитство да научат повече за света, събирайки разнообразна информация, те, поради безпомощността си, стават жертва на тези хора. Затова всяко дете, което ползва Интернет, трябва да знае своите права при използването на мрежата, и да внимава да не стане обект на посегателство. Както стана дума, Интернет с свободна мрежа, което още означава, че няма кой да я контролира. Затова децата трябва да се научат да се защитават сами.

          Какво трябва да знае всяко дете, което ползва Интернет, за да осигури своята безопасност и безопасността на своите близки?

Нагоре

 


Рисунка: Жале Риза, 11 г., 25. ОУ, София

  1. Преди да навлезе в чудния свят на Интернет, детето трябва да поиска да му се обясни как се работи с компютъра, как се настройва тази сложна машина, как се ползват различните програми. Това могат да му обяснят неговите родители или близки.
  2. Детето трябва да поиска да му се обясни как точно се работи с Интернет. Да му се даде пример с влизане в Интернет, намиране на необходимия адрес, преглеждане на търсената информация и съхраняването й. Трябва да му се обясни как да си служи с клавиатурата и мишката, къде да кликва и кои опасни места да избягва.
  1. Детето трябва да знае какво точно означава всяко понятие, всяка дума, която се използва. Например какво означава "и-мейл адрес", какво означават "сайт", "прозорец", "рекламен банер", “сърфиране", "меню", "вирус" и т.н. В резултат от всичко това детето трябва да се научи да работи свободно на компютъра под наблюдението на своите родители или близки. Едва когато те се убедят, че детето се справя само, може да го оставят да сърфира самостоятелно.
  2. Детето трябва да знае кои Интернет-адреси може да ползва и кои не трябва да посещава. Добре е да си води бележник, в който да си записва всеки нов и полезен за него адрес. То трябва да ползва само проверени и безопасни за него адреси - предимно адреси на детски сайтове. По възможност да избира сайтове, които са на български език. Така то ще може да се запознава със съдържанието и да преценява дали е опасно или не.
  3. Ако попадне на интересен сайт, но не знае и не разбира за какво става дума, то трябва да се посъветва със своите родители или близки.
  4. Децата трябва да избягват кликването върху рекламните банери. Те са много интересни, но са или безполезни, или вредни. Трябва да се знае, че чрез Интернет може да се търгува - да се продават или купуват различни стоки, без да е необходимо да се ходи в магазин. Това обаче могат да вършат само възрастните. Ето защо децата не трябва да кликват върху менюта с надписи от рода на "BUY", или примерно "18$". Ако то си хареса някоя стока, трябва на всяка цена да уведоми за това родителите си. Те ще решат какво да предприемат по-нататък.
  5. Когато детето кликне върху едно меню, и се появят много прозорци, то трябва да ги затвори. Това обикновено са досадни рекламни банери, които затрудняват компютъра и му пречат да работи нормално. Освен това може да се окажат опасни.
  6. Детето никога не трябва да се доверява на непознати хора, когато си кореспондира, въпреки че те могат да му правят примамливи предложения.
  7. Децата не трябва да посещават сайтове с порнографско съдържание (които изобразяват голи хора).Това е неморално и престъпно. Обикновено, когато се попадне на такъв сайт, се появява надпис: "Това място е забранено за лица под 18 години". Детето трябва да затвори такъв сайт.
  8. Децата не трябва да приемат примамливи предложения, които ги карат да участват със свои снимки в такива сайтове. Не трябва да се съгласяват с предложенията на непознати хора, да се срещат с тях в реалния живот и да позират за голи снимки - това е престъпление.
  9. Децата в никакъв случай не трябва да дават адреса си на непознати хора. Това е много опасно, къй като могат да навредят както на себе си, така и на своите родители или близки. Даването на адрес може да стане само със съгласието на родителите им.
  10. Ако детето разбере, че в компютъра е влязъл вирус, то незабавно трябва да уведоми за това родителите си. Също така трябва да включи антивирусна програма, ако знае как става това. В краен случай то трябва да изключи компютъра. Вирусът е много опасна програма. Той може да напакости на компютъра, като наруши неговата нормална работа, да изтрие важна информация, която се съдържа в комютъра. Тази информация може да бъде на родителите, ако те работят със същия компютър, а така да бъде унищожен и трудът им, който те са полагали дълго време.
    Вирусите се появяват ненадейно. Те много трудно се откриват. Затова, когато децата видят на екрана непознати прозорци, те трябва да ги затварят, без да влизат вътре, защото те може да съдържат вируси.

Нагоре





          Въпреки че децата са най-уязвимите ползватели на Интернет, макар и рядко, те също могат да нанесат вреди и да нарушат сигурността на компютърната мрежа. Това може да стане както съзнателно, напълно умишлено - поради желание за напакостяване, така и напълно несъзнателно - поради незнание. Затова е необходимо децата да научат и за някои свои задължения, докато ползват Интернет. В противен случай те могат да нанесат сериозни поражения и да напакостят на много други хора, включително и на деца.

  1. Децата не бива да изпращат по компютърната мрежа вируси. Това важи особено когато децата са достатъчно големи, за да разбират, че вирусът нанася поражения. Някои способни деца дори могат сами да пишат компютърни програми, които да се окажат вируси. Затова трябва да се знае, че вирусът може да се окаже причина за блокиране на компютъри, от които зависи сигурността на десетки хора. Един вирус може да повреди компютърите на едно летище и така да стане причина за самолетна катастрофа, в която да загинат много пасажери.
  2. Децата трябва да знаят, че проникването в компютри, които са защитени, е недопустимо. Те не трябва да се съгласяват с уверенията на по-големи батковци и какички, че да си “хакер” или “кракер” е нещо нормално. Незаконното проникване в чужди компютри, дори с благородни помисли, е престъпно и наказуемо деяние. Подобно проникване може да доведе до повреждане и унищожаване на чужди компютърни данни, дори до повреда на чужди и много сложни и скъпи компютри.
  3. Децата не бива да се доверяват на свои познати, които ги уверяват, че ползването на чужди кредитни карти ще им даде възможност да пазаруват безплатно в Интернет. Използването на номера на чужди кредитни карти (които номера някой може да ви даде) е престъпление.
  4. Напълно е възможно чрез Интернет да се извършат различни продажби, включително на дрога и други наркотици. Децата не трябва да се поддават на изкушението да предлагат - продават или разменят подобни “стоки”.
  5. Ползването на Интернет трябва да става винаги със съобразяване на правата и неприкосновеността на другите. Ето защо, когато се ползва световната компютърна мрежа, не бива чрез нея да се провокират другите да извършват незаконни действия.
  6. Най-често срещано нарушение е когато ползвателите на компютри, в това число и децата, инсталират на компютъра си различни компютърни програми. Наистина, всеки може да инсталира на своя компютър която си иска компютърна програма или компютърната игра, която желае да ползва. Също така той може да зарежда в компютъра си и музика или видео - да слуша свои любими песни или да гледа любимите си филми. Това е възможно, но само ако притежава законни копия на програмата, играта, музиката или филма.
  7. Децата не трябва да следват съветите на по-възрастни, които ги уверяват, че е нормално да се купува и употребява пиратски софтуер. Хората, които са правили компютърните програми, игрите, филмите или музиката, са употребили много труд, време и средства, и на тях трябва да се заплати справедливо възнаграждение. Затова децата не трябва да ползват програми, които са крадени или не са платени, освен ако програмата е безплатна. Трябва да се знае, че програмите и другите видове софтуер, музика, филми, игри, купени на пазара от улични търговци, са пиратски. Такива продукти следва да се закупуват само в специализираните магазини.
  8. Също така децата не бива да дават за ползване на своите познати и приятели купени от тях програми. Защото обикновено програмите са изработени така, че да бъдат ползвани само от този, който е заплатил за тях, освен ако фирмата-производител, която е изработила програмата или играта, не я предоставя за ползване безплатно.
          Интернет е интересно място, откъдето децата могат да научат много нови неща за света и за хората. Но той крие и опасности. Затова, ако децата спазват горните съвети, те ще могат, без да се страхуват, да научат хиляди полезни неща. И да израстнат като силни, знаещи и можещи хора.

          Марио Милушев
          Компютърно право

Нагоре



Проектът се осъществява с подкрепата на Държавна агенция за закрила на детето и ПРООН /след спечелен конкурс/ и със съдействието на Министерство на образованието и науката и Сдружение на общини “Толерантност”


Осъществени дейности:

Ваканционен модул “Безопасен Интернет” с 83 деца от български, ромски и турски произход, ученици от І до VІ клас в общините Кубрат, Джебел и Венец /Шуменско/:

Рисунка: Дария Меламед, 12 г., 134. ОУ, София

  • Равен достъп и първи стъпки с компютъра за запознаване с Интернет.
  • Стимулиране на децата сами да създадат правила за сигурност и предпазване на своите връстници от рисковете и заплахите на информационното общество.
  • Илюстриране на правилата с детски рисунки.
  • Представяне на постиженията на децата пред обществеността в общините, в които живеят.
Мултиетнически съвет на деца-консултанти:
  • 15 деца от български, еврейски, ромски, арменски и турски произход, работещи по Програма за създаване на бъдещи лидери на етническите общности в България, консултират възрастните по проблемите на децата.
  • Обучение на децата в умения да се пазят от тъмните страни на Интернет и формиране на умения за безопасен престой в паяжината на Интернет.
  • Изготвяне на детски проекти “Деца помагат на деца в Интернет” - “ПРАВИЛНИК ЗА БЕЗОПАСНО ДВИЖЕНИЕ В ИНТЕРНЕТ” - иновационна технология за защита от посегателствата на “отровните пипала” в паяжината на Интернет.
  • Представяне от членове на Мултиетническия съвет на деца-консултанти /МСДК/ на резултатите от проекта пред Втората национална конференция “Правата на децата в информационното общество”.
Мултиплициране на опита и резултатите:
  • Създаване на уникален линк “Специфични права на децата в Интернет” към Интернет страницата “Мъдростта на децата”.
  • Издаване със съдействието на Мултиетническия съвет на деца-консултанти /детска редколегия/ на бр. 15 на информационното и забавно издание за деца, родители и учители “Любопитко” с професионалната позиция на възрастните и иновационните проекти на децата.
  • Представяне на проекта от децата от МСДК в радиопредаването “Етноси” - програма “Христо Ботев” на Българското национално радио /27.11.2002 г./.
  • Разпространение на дипляната “Тъмната страна на Интернет” на Държавна агенция за закрила на детето в Интернет клубове в Кубрат, Джебел и София.
Резултати:
          Ръка за ръка, деца и възрастни, изминаха нелекия път по проправянето на нови пътеки към съхранението на детския живот в условията на модернизираната световна информационна среда. Те взаимно се обучаваха в техники за умело и безопасно придвижване в паяжината на Интернет.
Изводи:
          Децата с достъп до Интернет са по-запознати от възрастните с проблемите на информационното общество, но не умеят сами да се предпазват от пипалата на “отровния паяк” в мрежата.
          Децата до 13 г. са в състояние сами да създават правила за предпазване от опасностите на световната мрежа.
Препоръки:
          Да се използва иновационният потенциал на децата за подпомагане на самите деца.
          Да се популяризират чрез реклами сайтовете, които имат отношение към опазването на децата в паяжината на Интернет.
          В учебната програма за всички възрастови групи в културно-образователните области “математика, информатика и информационни технологии” и “обществени науки и гражданско образование” да се включат часове за придобиване на знания за правата на децата в Интернет и умения за защита и самозащита от тъмната страна на мрежата.
По предложение на децата:
          В компютърните клубове задължително да работят педагози с компютърна грамотност.
Таня Желязкова - Тея
Координатор на проекта

Нагоре

София 1574, ж.к. Слатина, Поща 74, ДДРП
Тел./факс: 480 35 47
Е-mail:mckk@abv.bg
Лице, представляващо организацията: Таня Желязкова - Тея - председател